За доверието
Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце,
защото познавам по своето белезите.
За всички има земя, вода, небе.
Защо с омраза да кося белязаните?
Не искам да бъркам в нечии очи.
От това моите очи ослепяха,
проронили толкова много сълзи,
зениците даже с времето побеляха.
Всеки човек си има своите болки
и грешни пътища, дори потайни.
Щом той иска да ги скрие дълбоко,
то значи че ти си съвсем случаен.
Сърцето се разтваря - роза омайна.
Не знае, че някой би я наранил.
Не докосвай я с чувства мръсни, тайни!
Нейното тайнство би ли нарушил?
Искам очи, в очи да се гледаме
с доверие - нежен пламък от Бога,
доверие в душите си да изпридаме
без страх, без излишна тревога.
Искам, Боже, искам, но не винаги мога...
29 08 2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
