NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
Aug 29, 2018, 11:53 AM

За доверието 

  Poetry
371 0 4

 

 

Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.

 

Не искам да стрелям в чуждо сърце,
защото познавам по своето белезите.
За всички има земя, вода, небе.
Защо с омраза да кося белязаните?

 

Не искам да бъркам в нечии очи.
От това моите очи ослепяха,
проронили толкова много сълзи,
зениците даже с времето побеляха.

 

Всеки човек си има своите болки
и грешни пътища, дори потайни.
Щом той иска да ги скрие дълбоко,
то значи че ти си съвсем случаен.

 

Сърцето се разтваря - роза омайна.
Не знае, че някой би я наранил.
Не докосвай я с чувства мръсни, тайни!
Нейното тайнство би ли нарушил?

 

Искам очи, в очи да се гледаме
с доверие - нежен пламък от Бога,
доверие в душите си да изпридаме
без страх, без излишна тревога.

 

Искам, Боже, искам, но не винаги мога...

 

29 08 2015

© Надежда Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??