За доверието
Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце,
защото познавам по своето белезите.
За всички има земя, вода, небе.
Защо с омраза да кося белязаните?
Не искам да бъркам в нечии очи.
От това моите очи ослепяха,
проронили толкова много сълзи,
зениците даже с времето побеляха.
Всеки човек си има своите болки
и грешни пътища, дори потайни.
Щом той иска да ги скрие дълбоко,
то значи че ти си съвсем случаен.
Сърцето се разтваря - роза омайна.
Не знае, че някой би я наранил.
Не докосвай я с чувства мръсни, тайни!
Нейното тайнство би ли нарушил?
Искам очи, в очи да се гледаме
с доверие - нежен пламък от Бога,
доверие в душите си да изпридаме
без страх, без излишна тревога.
Искам, Боже, искам, но не винаги мога...
29 08 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
