За думите, маковете...
Играят си често с нас думите,
танцуват и плуват - същ океан!
Цъфтят макове по друмища
и пълнят страници с призвание
да разгадаят теб, Живот...
Все плуваш и през обстоятелства,
потъваш в себе си незван,
и с истина недосегаема,
на мнима люлка полюлян,
любов си и болка в пламъци,
живял си и все недоживял...
Ще дойде ден (думите) да остареят...
Ще дойде ден (думите) да замълчат...
Ще откажат (думите) живо-мъртвите
на ударите ти, (Живот) да противостоят.
От теб (Живот), завинаги ще са част.
Ще дишат (Живот), с твоето издишване
и извор ще са на безкрайността.
Обезсмъртиха океан с песен от обичане,
а макове - между страници и думи ще цъфтят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
