За двама
Недей, не казвай нищо... Замълчи...
Ни дума, шепот не отронвай,
не искам да пробудиш този миг,
сънят и нощните ни спомени...
Мълчи... Дочу ли тишината сива,
как с тихи длани те докосна,
как спящото море, звездите и луната,
дариха те с прегръдка топла?
Дочу ли моите мисли, потопени
в мълчание, в безплътна синева,
крещящата ми обич в теб е преродена
в безмълвен дъх по твоята страна.
Видя ли? Няма нужда да говорим -
на нас ни трябва само тишина,
едно небе, звезди красиви,
и обич в тихите сърца.
Мълчи... Погледай щастието и простора,
небесния безкрай в златисто осветен.
Една звезда достатъчно говори!...
За двама ни... за теб и мен!
Ни дума, шепот не отронвай,
не искам да пробудиш този миг,
сънят и нощните ни спомени...
Мълчи... Дочу ли тишината сива,
как с тихи длани те докосна,
как спящото море, звездите и луната,
дариха те с прегръдка топла?
Дочу ли моите мисли, потопени
в мълчание, в безплътна синева,
крещящата ми обич в теб е преродена
в безмълвен дъх по твоята страна.
Видя ли? Няма нужда да говорим -
на нас ни трябва само тишина,
едно небе, звезди красиви,
и обич в тихите сърца.
Мълчи... Погледай щастието и простора,
небесния безкрай в златисто осветен.
Една звезда достатъчно говори!...
За двама ни... за теб и мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
