За двама ни...
По сухата коруба те познах...
по раните - насекли кръгозора...
към тебе тичах... спирах... и пълзях...
и нежна бях... и кожата си порих!...
Умирах... за да се родя...
по-търсеща и по-горчива...
За тебе бях - не бях жена...
за тебе дишах... и изстивах!...
По ласките - не те познах...
по залезно са разтопени...
и мислено - пак беше грях...
щом чужди погледи се спрат до мене!...
По сухата коруба те познах...
За двама ни - самотен остров...
един напред, а друг назад...
коруба Вечността ни готви!...
За двама ни - самотен остров!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены