10 авг. 2008 г., 01:26

За двама ни...

1.1K 0 25
           За двама ни...

По сухата коруба те познах...
по раните - насекли кръгозора...
към тебе тичах... спирах... и пълзях...
и нежна бях... и кожата си порих!...

Умирах... за да се родя...
по-търсеща и по-горчива...
За тебе бях - не бях жена...
за тебе дишах... и изстивах!...

По ласките - не те познах...
по залезно са разтопени...
и мислено - пак беше грях...
щом чужди погледи се спрат до мене!...

По сухата коруба те познах...
За двама ни - самотен остров...
един напред, а друг назад...
коруба Вечността ни готви!...

За двама ни - самотен остров!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...