За двама ни...
По сухата коруба те познах...
по раните - насекли кръгозора...
към тебе тичах... спирах... и пълзях...
и нежна бях... и кожата си порих!...
Умирах... за да се родя...
по-търсеща и по-горчива...
За тебе бях - не бях жена...
за тебе дишах... и изстивах!...
По ласките - не те познах...
по залезно са разтопени...
и мислено - пак беше грях... ...