За две минути те изхвърлих от живота си.
За две минути спря да ме боли.
За две минути имах свободата си.
И силата да преживея, че с мен не си.
Обърнах гръб на любовта за две минути.
Опитах да повярвам, че за мен не си.
Излъгах и сърцето си, то спря да плаче.
В очите не танцуваха мъгли.
За две минути дишах, без да мисля
смисъл има ли да се събуждам днес.
За две минути вярвах, че ще свикна
другиго да виждам вместо теб.
Изгоних те от моя свят за две минути,
а после нещо в мене изкрещя:
„Обичаш го, той вече е в кръвта ти“…
И спрях да търся смисъл в това.
© Ирина Тодорова Все права защищены
В чувствата няма смисъл, те сами се раждат в душата ни, цъфтят, прецъфтяват и вехнат. Важното е да ги има, колкото и да са цветни или мъчителни - това е доказателство, че наистина сме живи!
Сърдечни поздрави!