За дъщеря ми
Здравей, дъще, аз съм – мама.
Позна ме, миличка, нали?
Като тебе друга няма,
за мен всичко си ми ти.
Ще мине време и ще порастнеш,
по своя път ще тръгнеш, знам,
но искам ти да знаеш,
че винаги аз ще бъда там.
Ще бъда зад гъба ти, мила,
макар и вече стара, дрипава, сама
и със сетни сили, дъще,
ще ти подавам своята ръка.
За мене ще забравяш често,
но аз не ти се сърдя, знай,
обичам те, прекрасна моя,
любовта на своето дете си дай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Петрова Все права защищены
