Здравей, дъще, аз съм – мама.
Позна ме, миличка, нали?
Като тебе друга няма,
за мен всичко си ми ти.
Ще мине време и ще порастнеш,
по своя път ще тръгнеш, знам,
но искам ти да знаеш,
че винаги аз ще бъда там.
Ще бъда зад гъба ти, мила,
макар и вече стара, дрипава, сама
и със сетни сили, дъще,
ще ти подавам своята ръка.
За мене ще забравяш често,
но аз не ти се сърдя, знай,
обичам те, прекрасна моя,
любовта на своето дете си дай.
© Виктория Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
