Здравей, дъще, аз съм – мама.
Позна ме, миличка, нали?
Като тебе друга няма,
за мен всичко си ми ти.
Ще мине време и ще порастнеш,
по своя път ще тръгнеш, знам,
но искам ти да знаеш,
че винаги аз ще бъда там.
Ще бъда зад гъба ти, мила,
макар и вече стара, дрипава, сама
и със сетни сили, дъще,
ще ти подавам своята ръка.
За мене ще забравяш често,
но аз не ти се сърдя, знай,
обичам те, прекрасна моя,
любовта на своето дете си дай.
© Виктория Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
