3 янв. 2016 г., 04:59

За една цигара 

  Поэзия
580 0 9

Вкусът на гаснещата ми цигара

ме пари нежно, като блудница от дим,

и всеки допир до горещата поквара

извиква в мен пак спомен уловим:

За време на умиращи желания,

за време на нестихващи мечти,

за блудницата в мене - уж забравена,

за хиляди не паднали сълзи.

 

Цигарата ми гасне твърде бавно.

Като неверен спомен за отминала любов.

И в унес от лъжи потъвам плавно

и се замайвам тежко от лика суров

на истината, седнала пред мене,

разказваща ми тихо онова,

което аз да чуя нямах време,

което аз отказвах да прозра.

 

А именно, че всички сме сами

и всички гаснем в глупава наслада

от силно изговорени лъжи

и тихо скрити истински желания.

 

 

© Венус Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??