Вкусът на гаснещата ми цигара
ме пари нежно, като блудница от дим,
и всеки допир до горещата поквара
извиква в мен пак спомен уловим:
За време на умиращи желания,
за време на нестихващи мечти,
за блудницата в мене - уж забравена,
за хиляди не паднали сълзи.
Цигарата ми гасне твърде бавно.
Като неверен спомен за отминала любов.
И в унес от лъжи потъвам плавно
и се замайвам тежко от лика суров ...