3.01.2016 г., 4:59 ч.

За една цигара 

  Поезия
582 0 9

Вкусът на гаснещата ми цигара

ме пари нежно, като блудница от дим,

и всеки допир до горещата поквара

извиква в мен пак спомен уловим:

За време на умиращи желания,

за време на нестихващи мечти,

за блудницата в мене - уж забравена,

за хиляди не паднали сълзи.

 

Цигарата ми гасне твърде бавно.

Като неверен спомен за отминала любов.

И в унес от лъжи потъвам плавно

и се замайвам тежко от лика суров

на истината, седнала пред мене,

разказваща ми тихо онова,

което аз да чуя нямах време,

което аз отказвах да прозра.

 

А именно, че всички сме сами

и всички гаснем в глупава наслада

от силно изговорени лъжи

и тихо скрити истински желания.

 

 

© Венус Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??