За една цигара
Вкусът на гаснещата ми цигара
ме пари нежно, като блудница от дим,
и всеки допир до горещата поквара
извиква в мен пак спомен уловим:
За време на умиращи желания,
за време на нестихващи мечти,
за блудницата в мене - уж забравена,
за хиляди не паднали сълзи.
Цигарата ми гасне твърде бавно.
Като неверен спомен за отминала любов.
И в унес от лъжи потъвам плавно
и се замайвам тежко от лика суров
на истината, седнала пред мене,
разказваща ми тихо онова,
което аз да чуя нямах време,
което аз отказвах да прозра.
А именно, че всички сме сами
и всички гаснем в глупава наслада
от силно изговорени лъжи
и тихо скрити истински желания.
© Венус All rights reserved.
