На нашата стряха, над вратата бяла,

във мъничко гнездо от пръст и кал,

това им беше тяхна къща цяла,

за лястовиците – „палат” е цял.

Да търси лястовицата храна за нея,

И за невръстничките деца,

прелита дълга километрова алея,

а хора стрелкат я със „зли” лица.

И тъй, както летяла една сутрин,

попаднала - не щеш ли – в моя дом,

и не видяла вече друга утрин -

Татакъв и бил съдбовния закон...

Не можеше тя изход да намери,

от мойта къща да лети далеч.

В прозорците се блъсна и уцели

във котешките лапи смъртен меч!...

Притекох се бързо аз на помощ,

от остри зъби – за да я спася.

Уж слаб бил удара по мощ,

но вече бе скосена тя...

Но бе тя жива – още там минути десет,

последни бяха те за нея на света,

Не ще да чуят вече нейна песен,

любимите в гнездото – три деца!... 

                                                                      02. 08. 2003 г.