За една нощ
Пенливо беше виното, игриво,
и погледът ти шареше по мен,
загърбил чувството свенливо,
към страсти буйни устремен...
Докоснатите струни в мен трептяха,
вибрираха по цялата снага
и топли устни във игра се сляха -
потънах нейде с всичките си сетива...
И ручеи отприщени завзеха
на чувствата подтискани върха,
на жадна плът товара снеха,
с екстаза дойде краят на страха...
Все още слети, морни и тръпчиви
телата ни задъхано мълчат -
звезди свалени, покрай нас щастливи,
погалват ни и вместо нас блестят...
И бягаме натам... подир безкрая,
да търсиме откраднатата власт -
пределите на разума... но зная -
потънаха безследно във любовна паст.
На времето нахлузихме спирачки
с молитвеното - "Миг, поспри...",
останаха ни няколкото крачки
до прага на разсъмващи врати...
И щом пред нас широко се отворят,
засмуква ни реалният живот,
заслушани за нас какво говорят -
отново се заприщваме с хомот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
Прегръщам Ви!
