renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
25.10.2011 г., 10:28 ч.

За една нощ 

  Поезия » Любовна
679 0 7

Пенливо беше виното, игриво,

и погледът ти шареше по мен,

загърбил чувството свенливо,

към страсти буйни устремен...

 

Докоснатите струни в мен трептяха,

вибрираха по цялата снага

и топли устни във игра се сляха -

потънах нейде с всичките си сетива...

 

И ручеи отприщени завзеха

на чувствата подтискани върха,

на жадна плът товара снеха,

с екстаза дойде краят на страха...

 

Все още слети, морни и тръпчиви

телата ни задъхано мълчат -

звезди свалени, покрай нас щастливи,

погалват ни и вместо нас блестят...

 

И бягаме натам... подир безкрая,

да търсиме откраднатата власт -

пределите на разума... но зная -

потънаха безследно във любовна паст.

 

На времето нахлузихме спирачки

с молитвеното - "Миг, поспри...",

останаха ни няколкото крачки

до прага на разсъмващи врати...

 

И щом пред нас широко се отворят,

засмуква ни реалният живот,

заслушани за нас какво говорят -

отново се заприщваме с хомот...

 

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??