Теб обичам! Така, че трудно е да те пусна...
Дуелират се Тъга и Наслада и не задават въпроси.
Всяка коса най-накрая намира си бруса!
Не търси за Душата ми грошове! Просто е...
Моето Небе вече изгуби си Изгрева...
Вихрушки завъртяха листата в юлския пек.
Гледах светлината на фара как пяна разлива...
и се питах защо на света е създаден Човек?!
Много време измина... Всички тайни са вече разкрити.
Срещнахме се тогава, когато не биваше да се делим...
В броеница се случиха много беди и събития...
Изгубихме много приятели... Но по-добре
да мълчим.
Не Април - Чародея! Обикновена замислена вечер...
Колко красива пътека разстила златна Луна!
Ти си в мойте ръце... Застинала вече...
Остани още мъничко... Моля те! Да, така...
Даже бризът притихна, а Луната надзърна зад фара...
и се сурна звездица... и разсипа лъчи...
Тази мъничка приказка... Тя е толкова стара...
За едно красиво момиче с пълни очи!