За едно красиво момиче с пълни очи!
Теб обичам! Така, че трудно е да те пусна... Дуелират се Тъга и Наслада и не задават въпроси. Всяка коса най-накрая намира си бруса! Не търси за Душата ми грошове! Просто е... Моето Небе вече изгуби си Изгрева... Вихрушки завъртяха листата в юлския пек. Гледах светлината на фара как пяна разлива... и се питах защо на света е създаден Човек?! Много време измина... Всички тайни са вече разкрити. Срещнахме се тогава, когато не биваше да се делим... В броеница се случиха много беди и събития... Изгубихме много приятели... Но по-добре да мълчим. Не Април - Чародея! Обикновена замислена вечер... Колко красива пътека разстила златна Луна! Ти си в мойте ръце... Застинала вече... Остани още мъничко... Моля те! Да, така... Даже бризът притихна, а Луната надзърна зад фара... и се сурна звездица... и разсипа лъчи... Тази мъничка приказка... Тя е толкова стара... За едно красиво момиче с пълни очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
