rozita-p (Росица)
120 1324
13 окт. 2013 г., 15:16

За градските чудеса 

  Поэзия » Другая
1074 0 15

 

                                    на magnum

 

Живее  в многохилядния град

отшелникът от пясъчния замък.

Не е прегърбен старец белобрад -

душата му единствено е стара.

 

Тъй стара, че докрай да побере

на този свят ранените лагуни.

Душата му умее да тъче

небесна музика от болни думи.

 

Отшелникът не вярва в чудеса

той само ежедневно ги създава

и времето сверява по часа

на синьото дихание отляво.

 

От хилядите болки и тъги

извайва филигранени подпори.

Ако от  скръб небето натежи,

да го повдигнат мъничко нагоре.

 

И ако опустее твоят ден,

а мъката до пода го превие,

в душата си той ще го прибере

и в нежен стих горчилката ще скрие.

 

А пясъчният замък ще расте

и с рамо ще подпира небесата,

защото всяко пясъчно зрънце

той с всеки стих откъсва от душата си.

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??