За градските чудеса
на magnum
Живее в многохилядния град
отшелникът от пясъчния замък.
Не е прегърбен старец белобрад -
душата му единствено е стара.
Тъй стара, че докрай да побере
на този свят ранените лагуни.
Душата му умее да тъче
небесна музика от болни думи.
Отшелникът не вярва в чудеса
той само ежедневно ги създава
и времето сверява по часа
на синьото дихание отляво.
От хилядите болки и тъги
извайва филигранени подпори.
Ако от скръб небето натежи,
да го повдигнат мъничко нагоре.
И ако опустее твоят ден,
а мъката до пода го превие,
в душата си той ще го прибере
и в нежен стих горчилката ще скрие.
А пясъчният замък ще расте
и с рамо ще подпира небесата,
защото всяко пясъчно зрънце
той с всеки стих откъсва от душата си.
© Росица All rights reserved.
