За истинските неща

Написано в сътрудничество
Aleko и magiq02

Питам се...
Дали обичаш още
да слушаш моя глас
и от нежните слова
да изпадаш във захлас?
Дали прости ми греховете,
невинните лъжи.
И на любовта ни студовете
ще стоплиш ли с лъчи?

Влюбен грешник съм сега -
отпивам чистата любов,
изпълнени очи с нега -
неустоимо-търсещ зов!

Бъди какъвто искаш... но бъди.
И говори, недей да замълчаваш...
Обичай - мене, друга - все едно,
живея с тиха радост, че си... тука!

Днес до теб да бъда аз
истински мечтая,
да чувам нежния ти глас
сред приказна омая!

Ще ти говоря с всичката си нежност,
ще галя кротко твоята ръка.
В очите ти с надeждa се оглеждам,
да можех да открадна любовта!

Любовта ми - тъй отдавна тя е твоя,
твои са и топлите очи,
щастлив съм днес, че ти си моя!
Целуни ме нежно, замълчи!

Почувствай - с нежна ласка по косата
сега те милва моята ръка,
изливам си пред теб душата,
пред най-желаната жена!

Усетих ласката ти... трепет на ресница.
И думите излишни са - да замълчим...
Отдавна любовта е бяла птица...
от сивите си дни ... да я спасим!

Ще я спасим отново в тишината
нея, птицата във бяло,
с ръце докосващи се в тъмнината
и сърце, което твое е изцяло.