20 авг. 2011 г., 14:42

За жените, с уважение, погледнати отзад

2.9K 0 13

 

 

          За  жените, с  уважение,  погледнати  отзад

                                                                       Еротично-хумористична ода

 


  Загледан често в женски дупета огромни,
  примигвам силно развълнуван и в захлас.
  Като Олимп са таинствено заоблени, чаровни,
  защо на времето не станах алпинист и аз?

       За дупета пък нежни, розови и снежнобели
       балади романтични писал бих до сетен час.
       Дали са малки, средни или леко напълнели,
       след тях, не мислейки, и в ада бих отишъл аз.


  Защото всяко женско дупе е прекрасно,
  изваяно във най-различни форми и размер,
  но трябва винаги да ни е пределно ясно -
  да се наслаждаваме, но с изтЪнчен маниер.

       Тез женски дупета прекрасни и различни,
       без разлика от възраст, до шейсет и пет,
       във нас навяват мисли поетично-еротични
       и всеки мъж превръщат във родЕн поет.
 
  Май вече време е да свърша таз поема
  и не прекалявам с моите терзания безчет.
  Защо да не започна нова, романтична тема?
  Жените с право заслужават не един куплет!

        
          Дали написаното всичко тук е вярно,
          туй нека всеки лично и по съвест прецени.
          Защото всичко чуждо се посреща регулярно

          с възгласи спонтанни от "Осанна" до "Разпни".

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • vanesa_crazi,
    madgirl-,
    четете и се забавлявайте.
    Човек винаги може да научи нещо повече за другите, а и за ... себе си
  • Харесах, но сега, след като харесах, ще се наложи да поизлъжа компютъра и да прочета и другото
  • Хех браво и за това стихче.Хубаво е!
  • hubavkaaa,
    Поздравявам те !
    Ето на това му викам истинско забавление ...
  • djudjii,
    жените заслужават да бъдат разгледани С ПОДОБАВАЩО УВАЖЕНИЕ отвсякъде и навсякъде

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...