25 февр. 2011 г., 11:11

За какво съм родена

1.1K 0 14

Родена съм да се раздавам –

да бъда майка и съпруга,

така съдбата ме ориса

и мога ли да бъда друга?

 

За обич, с обич съм родена –

предлагам вярност и надежда!

Какво, че „скъпият” до мене

през рамо в друга се заглежда?

 

Какво, че погледите вещи

ме подминават и се спират

на другата жена, отсреща –

по-млада е и по-красива.

 

Родена съм, за да обичам,

какво, че чувството синовно,

прехранено от много обич,

изтлява бавно и виновно?

 

И ако нещо ми остане,

но няма кой да го получи,

със обичта си ще нахраня

бездомното, квартално куче!

 

 

     Ако това не ви се стори много смешно, да знаете, че е от "Астралната дупка", от която днес излизам за 59-ти път!:):): )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Родена съм да се раздавам –
    да бъда майка и съпруга...
    Честит Осми Март, Ваня !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s17.rimg.info/4fb3fa630cb0458a4e42c5bf4b769800.gif" border="0" /></a>
  • Че е истинско, истинско е,Борко!Като самия живот, което ще рече, че е напълно в реда на нещата!
  • Не е хумористично, а истинско!
  • А бе разправя, че били шипове!'"
  • А "скъпия" не го ли боли вратът вече?
    Пропуснала съм те.
    Да си жива и здрава!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...