Някой пее песенчица
за красивата любов.
Тя е полетяла птица -
все я вика нежен зов.

Че без трепета в сърцата
как ще грее светлина?
Тъй устроена душата,
да живее без тъма.

Ако щеш и малко птиче
с обич погали го ти!
Дай му шепичка трохички
и щастлива ще заспиш,

че си дала на Земята
те от себе си любов
и нощеска във съня ти
ще дочуеш онзи зов,

дето с ласка ще пристигне
рано, рано сутринта.
„Ето ме“ – ще ти намигне
с трепет посрещни денят!

Някой пее песенчица
за красивата любов.
В длан вземи я като птица
чула трепетния зов.