Mimi_84 (Миглена)
9 55
20 июн. 2007 г., 00:07

За лицемерието в стих 

  Поэзия
3766 0 10
 

От човешката ви злоба ми призля,

прикрита в лицемерните усмивки.

Показвам ви го всеки ден и час...

Оставате  във жалките си клетки.

Опитвам  да ви кажа и покажа,

а мислите, че в някаква съм роля.

И не разбирате... това съм просто Аз.

Готова съм със всички ви да споря.

Но твърде много сте... "Не в час",

а в някакво безкрайно междучасие.

Усмивките неискрени личат,

прикриващи, продадено доверие.

Болят ви истините, казани направо.

Вината е... на който ги реди.

Не можем ли да бъдем просто хора,

усмихнати... дори и през сълзи?!


Благодаря за редакта на Креми и Ани!!!Целувам ви!!!

© Миглена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??