За лицемерието в стих
От човешката ви злоба ми призля,
прикрита в лицемерните усмивки.
Показвам ви го всеки ден и час...
Оставате във жалките си клетки.
Опитвам да ви кажа и покажа,
а мислите, че в някаква съм роля.
И не разбирате... това съм просто Аз.
Готова съм със всички ви да споря.
Но твърде много сте... "Не в час",
а в някакво безкрайно междучасие.
Усмивките неискрени личат,
прикриващи, продадено доверие.
Болят ви истините, казани направо.
Вината е... на който ги реди.
Не можем ли да бъдем просто хора,
усмихнати... дори и през сълзи?!
Благодаря за редакта на Креми и Ани!!!Целувам ви!!!
© Миглена All rights reserved.
