8 июн. 2013 г., 12:40  

За любовта

842 0 0

 

 

    Пиша, когато съм сама

    и над мен тегне тъга.

    Пиша за любовта

    наранила тъй дълбоко

    моята душа.

    За дни прекарани в самота,

    за празнината зееща в мен сега.

    И всичко това причинено

    от тъй прекрасна за едни,

    и много трудна за разбиране

    от други.

    Това е тя, наричана

    с проста думичка една

               

                  ЛЮБОВТА.

   

   

 

2.06.2013 г.                                                                (за човека, който не ме разбра)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Паскова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...