Jun 8, 2013, 12:40 PM  

За любовта

  Poetry » Love
846 0 0

 

 

    Пиша, когато съм сама

    и над мен тегне тъга.

    Пиша за любовта

    наранила тъй дълбоко

    моята душа.

    За дни прекарани в самота,

    за празнината зееща в мен сега.

    И всичко това причинено

    от тъй прекрасна за едни,

    и много трудна за разбиране

    от други.

    Това е тя, наричана

    с проста думичка една

               

                  ЛЮБОВТА.

   

   

 

2.06.2013 г.                                                                (за човека, който не ме разбра)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Паскова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...