За любовта

Poetry » Love

845 0 0

Пиша, когато съм сама

и над мен тегне тъга.

Пиша за любовта

наранила тъй дълбоко

моята душа.

За дни прекарани в самота,

за празнината зееща в мен сега.

И всичко това причинено

от тъй прекрасна за едни,

и много трудна за разбиране

от други.

Това е тя, наричана

с проста думичка една

ЛЮБОВТА.

2.06.2013 г. (за човека, който не ме разбра)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0