8.06.2013 г., 12:40  

За любовта

843 0 0

 

 

    Пиша, когато съм сама

    и над мен тегне тъга.

    Пиша за любовта

    наранила тъй дълбоко

    моята душа.

    За дни прекарани в самота,

    за празнината зееща в мен сега.

    И всичко това причинено

    от тъй прекрасна за едни,

    и много трудна за разбиране

    от други.

    Това е тя, наричана

    с проста думичка една

               

                  ЛЮБОВТА.

   

   

 

2.06.2013 г.                                                                (за човека, който не ме разбра)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Паскова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...