Пиша, когато съм сама
и над мен тегне тъга.
Пиша за любовта
наранила тъй дълбоко
моята душа.
За дни прекарани в самота,
за празнината зееща в мен сега.
И всичко това причинено
от тъй прекрасна за едни,
и много трудна за разбиране
от други.
Това е тя, наричана
с проста думичка една
ЛЮБОВТА.
2.06.2013 г. (за човека, който не ме разбра)
© Людмила Паскова Всички права запазени