-Познавам онзи чуден плен,
в който пребивавам всеки ден
сред ореоли на украса,
признати в цялата човешка раса.
-Дори човекът овехтял,
на любовта не би посмял
ореола да отнеме,
но утвърждава користното бреме
и влязохме в следващия век
с грижа за отделния човек,
но продължава тежка зима
да бъде негова съдба необозрима ...