За любовта
-Познавам онзи чуден плен,
в който пребивавам всеки ден
сред ореоли на украса,
признати в цялата човешка раса.
-Дори човекът овехтял,
на любовта не би посмял
ореола да отнеме,
но утвърждава користното бреме
и влязохме в следващия век
с грижа за отделния човек,
но продължава тежка зима
да бъде негова съдба необозрима
и няма сили чрез закачка
да напарви следващата крачка.
-Сред хората бушуват разни нрави
и всички искат да са прави,
но в битката за топли ласки
мнозина си надяват маски.
-Житейският закон предписва строго:
святостта да пазим много
и с бликащият в душите срам
да съградим духовния си храм,
че любовта е спорна и превратна,
стане ли развратна
и започне ли обстойно
да обсъжда поведението си двойно,
чрез което тези хубавци
стават живи мъртъвци.
-Връзката ти е законна,
щом в душата сродна
сещаш на природата духа
като на живота си върха.
-По въпроса нещо
искам да ми кажеш вещо,
без невъобразимите мечти,
каращи поета да лети.
Искам с думите директно
разговор да водиме канкретно,
без абстрактните понятия,
да посочим тез занятия,
правещи хуманния човек
в сегашния брутален век.
© Валери Рибаров All rights reserved.
