26 июл. 2018 г., 20:20

За майката

1.2K 1 0

Моята любима майка

на земята е най-свята,

толкова красива и добра,

тя за мен е най-значимата жена.

 

Когато я погледнеш, знаеш,

всичко можеш с нея да споделиш,

с нея можеш да мечтаеш

и дори да отидеш до Париж. 

 

Винаги е тя опора моя,

без нея и да искам, не мога,

как да ти се отблагодаря, мила мамо,

как да те погледна само. 

 

Щом до мен застанеш,

животът по-лек е

и не можеш да не си признаеш,

за всички се раздаваш, знаеш.

 

Защо така си ти решила,

с всички да си толкова мила,

качват ти се на главата,

но ти търпиш, горката.

 

Прекалено грижиш се за мен,

понякога не се усещаш дори,

че и аз ще се грижа за теб,

каквото и да те сполети. 

 

Не заслужаваш ти да си сама,

мъж за теб дали ще се намери, 

как да кажа аз това,

не си за някой, който се чумери. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kristin Kostova Все права защищены

Стихотворение за майката. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...