26 июл. 2018 г., 20:20

За майката

1.2K 1 0

Моята любима майка

на земята е най-свята,

толкова красива и добра,

тя за мен е най-значимата жена.

 

Когато я погледнеш, знаеш,

всичко можеш с нея да споделиш,

с нея можеш да мечтаеш

и дори да отидеш до Париж. 

 

Винаги е тя опора моя,

без нея и да искам, не мога,

как да ти се отблагодаря, мила мамо,

как да те погледна само. 

 

Щом до мен застанеш,

животът по-лек е

и не можеш да не си признаеш,

за всички се раздаваш, знаеш.

 

Защо така си ти решила,

с всички да си толкова мила,

качват ти се на главата,

но ти търпиш, горката.

 

Прекалено грижиш се за мен,

понякога не се усещаш дори,

че и аз ще се грижа за теб,

каквото и да те сполети. 

 

Не заслужаваш ти да си сама,

мъж за теб дали ще се намери, 

как да кажа аз това,

не си за някой, който се чумери. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kristin Kostova Все права защищены

Стихотворение за майката. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...