Моята любима майка

на земята е най-свята,

толкова красива и добра,

тя за мен е най-значимата жена.

Когато я погледнеш, знаеш,

всичко можеш с нея да споделиш,

с нея можеш да мечтаеш

и дори да отидеш до Париж. 

Винаги е тя опора моя,

без нея и да искам, не мога,

как да ти се отблагодаря, мила мамо,

как да те погледна само. 

Щом до мен застанеш,

животът по-лек е

и не можеш да не си признаеш,

за всички се раздаваш, знаеш.

Защо така си ти решила,

с всички да си толкова мила,

качват ти се на главата,

но ти търпиш, горката.

Прекалено грижиш се за мен,

понякога не се усещаш дори,

че и аз ще се грижа за теб,

каквото и да те сполети. 

Не заслужаваш ти да си сама,

мъж за теб дали ще се намери, 

как да кажа аз това,

не си за някой, който се чумери.