26.07.2018 г., 20:20

За майката

1.2K 1 0

Моята любима майка

на земята е най-свята,

толкова красива и добра,

тя за мен е най-значимата жена.

 

Когато я погледнеш, знаеш,

всичко можеш с нея да споделиш,

с нея можеш да мечтаеш

и дори да отидеш до Париж. 

 

Винаги е тя опора моя,

без нея и да искам, не мога,

как да ти се отблагодаря, мила мамо,

как да те погледна само. 

 

Щом до мен застанеш,

животът по-лек е

и не можеш да не си признаеш,

за всички се раздаваш, знаеш.

 

Защо така си ти решила,

с всички да си толкова мила,

качват ти се на главата,

но ти търпиш, горката.

 

Прекалено грижиш се за мен,

понякога не се усещаш дори,

че и аз ще се грижа за теб,

каквото и да те сполети. 

 

Не заслужаваш ти да си сама,

мъж за теб дали ще се намери, 

как да кажа аз това,

не си за някой, който се чумери. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kristin Kostova Всички права запазени

Стихотворение за майката. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....