За майката
Моята любима майка
на земята е най-свята,
толкова красива и добра,
тя за мен е най-значимата жена.
Когато я погледнеш, знаеш,
всичко можеш с нея да споделиш,
с нея можеш да мечтаеш
и дори да отидеш до Париж.
Винаги е тя опора моя,
без нея и да искам, не мога,
как да ти се отблагодаря, мила мамо,
как да те погледна само.
Щом до мен застанеш,
животът по-лек е
и не можеш да не си признаеш,
за всички се раздаваш, знаеш.
Защо така си ти решила,
с всички да си толкова мила,
качват ти се на главата,
но ти търпиш, горката.
Прекалено грижиш се за мен,
понякога не се усещаш дори,
че и аз ще се грижа за теб,
каквото и да те сполети.
Не заслужаваш ти да си сама,
мъж за теб дали ще се намери,
как да кажа аз това,
не си за някой, който се чумери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Kristin Kostova Всички права запазени