8 янв. 2013 г., 23:46

За малко само няма да ме има

865 0 15

За малко само няма да ме има

 

 

И пак в прикритието на нощта

аз тръгвам по измислени алеи.

Недовършени оставям сто неща,

щом ме повикат езерните феи.

 

 

О, не! Недей ме спира, скъпи!

За малко само няма да ме има.

Когато мракът пред деня отстъпи,

ще бъда тук, напълно невредима.

 

 

Аз нощем стъпвам по звездите

и съм щастлива - в лунна самота.

А понякога се спускам по лъчите

и слизам в Омагьосаната планина.

 

 

Там имам замък и огромна свита,

и градина тайна, с много плодове.

Но, скъпи, за Балтазар недей ме пита

и не ревнувай - моля, да не си дете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...