За малко само няма да ме има
За малко само няма да ме има
И пак в прикритието на нощта
аз тръгвам по измислени алеи.
Недовършени оставям сто неща,
щом ме повикат езерните феи.
О, не! Недей ме спира, скъпи!
За малко само няма да ме има.
Когато мракът пред деня отстъпи,
ще бъда тук, напълно невредима.
Аз нощем стъпвам по звездите
и съм щастлива - в лунна самота.
А понякога се спускам по лъчите
и слизам в Омагьосаната планина.
Там имам замък и огромна свита,
и градина тайна, с много плодове.
Но, скъпи, за Балтазар недей ме пита
и не ревнувай - моля, да не си дете.
© Светла Асенова All rights reserved.
