За мен е Раят невъзможен
От седем срутени небета,
ще вдигна църквен купол.
Да видиш Боже там, където
молитвите си струпал.
На купчини и на камари,
да отлежат, наверно.
От господа и от другари.
Набожни са - модерно.
От скъпите дебели свещи
и Раят, като ада.
И все за власт молби горещи
и все на Теб се пада,
горчивата Вселенска болка,
да чистиш - след дебилни.
Те знаят само как и колко,
две думички всесилни...
Та от душата своя, Боже,
ще изкова камбани.
За мен е Раят невъзможен,
загине ли света ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
