За мен е Раят невъзможен

Oct 8, 2020, 10:31 AM

Poetry » Phylosophy, Civilian

239 4 4

От седем срутени небета,
ще вдигна църквен купол.
Да видиш Боже там, където
молитвите си струпал.
На купчини и на камари,
да отлежат, наверно.
От господа и от другари.
Набожни са - модерно.
От скъпите дебели свещи
и Раят, като ада.
И все за власт молби горещи
и все на Теб се пада,
горчивата Вселенска болка,
да чистиш - след дебилни.
Те знаят само как и колко,
две думички всесилни...
Та от душата своя, Боже,
ще изкова камбани.
За мен е Раят невъзможен,
загине ли света ни.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-08T18:30:18+03:00

Това и правя, Светеща буболечице.
svetlitschka (Светличка)

2020-10-08T13:36:29+03:00

Разливай камбанния звън на непримиримата си душа, Наде! 🔔
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-08T12:44:08+03:00

Така е, Павли. Опитвам се.
pavli (Павлина Петрова)

2020-10-08T10:48:57+03:00

За мен раят не е място, раят е мигът, в който усещаме, че сме част от нещо истинско. Размахвай своята камбана-рай и светът ще чуе и няма да се срути.