За миг
Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва
и ляга пред вратата – верен страж.
Проскърцват изтънелите улуци,
дъждът за тях отдавна е мираж.
Замита вятър есенен листата,
прозорците посипва с тънък прах.
Тук времето за всички вече кратко,
прибира недопитото с размах.
Копнежите за тежко, пивко вино
на натежалите от грозд асми
със стареца последен ще заминат.
След тях ще литне селото за миг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
