Anita765 (Ани Монева)
296 11762
17 sept 2017, 21:27

За миг 

  Poesía » Del paisaje, Otra
936 5 14

Запуснат, всеки ден линее дворът,

завил се с прегорялата трева.

По улиците – само шепа хора.

Денят протяга се като мълва.

 

Едно кутре болнаво си накуцва

и ляга пред вратата – верен страж.

Проскърцват изтънелите улуци,

дъждът за тях отдавна е мираж.

 

Замита вятър есенен листата,

прозорците посипва с тънък прах.

Тук времето за всички вече кратко,

прибира недопитото с размах.

 

Копнежите за тежко, пивко вино

на натежалите от грозд асми

със стареца последен ще заминат.

След тях ще литне селото за миг.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О,Ани...Така красиво и толкова тъжно!
    Поздрави за написаното от теб! Успех!
  • Умират.... умират селата ни.....
    Болезнен стих. Поздрави, Ани!!
  • Ани, с няколко щриха само си нарисувала картина, над която сериозно да се замислим...Поздравления!...
  • Красиво описана тъга, хареса ми, Ани!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Уникално... истинска поезия...
    настръхнах... чест и почитания, Ани...
  • На мен също много ми допадна! Поздравления, Ани!
  • ❤
  • Много хубаво,Ани!!!
  • Ааааа... Не така! Бай Добри и Ани ми разплаквате душата в понеделник! Щом можете да правите толкова силна поезия, защо в понеделник не пускате неще развеселяващо? Нима ще плача цяла седмица? Поздравявам и двамата за майсторлъка! Страшни са!
  • Красив акварел се е получил, Ани, но това: "Денят протяга се като мълва." особено ме впечатли, като усещане, за нещо което вече се е случило и ще продължи да се случва. Страхотно произведение.
  • Почувствах тъгата ти, Ани ... Поздравявам те за красотата на стиха ти!
  • Едно стопяване заседнало на гърлото.
    След хората и къщите си тръгват.
    Все по-вече белеят се на картата
    петната като знак на бивше щастие....
  • Красив и тъжен пейзаж, Ани! Чудесно си го изрисувала!
Propuestas
: ??:??