Geri_ps (Гергана Савова)
28 83
11 нояб. 2006 г., 16:21

За миг дори 

  Поэзия
1303 0 4
"На сираче хляб не се отказва!"
Празни думи на хора, спасяващи своите души.
Защото не знаят какво е жажда за обич,
нужда от подкрепа, милувка, целувка, сълзи.

Едно от тях, бягайки крещи ми "Мамо"
и сгушва се в моите ръце.
Прегръщам го, мърморейки да се обуе,
че ще замръзнат неговите нозе.

По-голямо важно го поправя: "Госпожо,
може ли с топката да играем наваън?
Обещавам, че няма много да тревожим
съседите, тяхното спокойствие и сън?"

Аз кимвам, а той взема топката доволен,
че ще се покаже като футболист.
Като докаже и на другите, че може да рита,
като Стоичков - любимият му медалист.

Това са само част от децата на България.
Не са идеални, но са добри.
И имат огромна нужда да усещат и знаят,
че са желани и обичани от някого - за миг дори.

© Гергана Савова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??