За миг дори
Празни думи на хора, спасяващи своите души.
Защото не знаят какво е жажда за обич,
нужда от подкрепа, милувка, целувка, сълзи.
Едно от тях, бягайки крещи ми "Мамо"
и сгушва се в моите ръце.
Прегръщам го, мърморейки да се обуе,
че ще замръзнат неговите нозе.
По-голямо важно го поправя: "Госпожо,
може ли с топката да играем наваън?
Обещавам, че няма много да тревожим
съседите, тяхното спокойствие и сън?"
Аз кимвам, а той взема топката доволен,
че ще се покаже като футболист.
Като докаже и на другите, че може да рита,
като Стоичков - любимият му медалист.
Това са само част от децата на България.
Не са идеални, но са добри.
И имат огромна нужда да усещат и знаят,
че са желани и обичани от някого - за миг дори.
© Гергана Савова All rights reserved.
