11.11.2006 г., 16:21

За миг дори

1.6K 0 4
"На сираче хляб не се отказва!"
Празни думи на хора, спасяващи своите души.
Защото не знаят какво е жажда за обич,
нужда от подкрепа, милувка, целувка, сълзи.

Едно от тях, бягайки крещи ми "Мамо"
и сгушва се в моите ръце.
Прегръщам го, мърморейки да се обуе,
че ще замръзнат неговите нозе.

По-голямо важно го поправя: "Госпожо,
може ли с топката да играем наваън?
Обещавам, че няма много да тревожим
съседите, тяхното спокойствие и сън?"

Аз кимвам, а той взема топката доволен,
че ще се покаже като футболист.
Като докаже и на другите, че може да рита,
като Стоичков - любимият му медалист.

Това са само част от децата на България.
Не са идеални, но са добри.
И имат огромна нужда да усещат и знаят,
че са желани и обичани от някого - за миг дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...