18 июн. 2017 г., 14:16  

За миг поне

496 0 0

За миг поне

 

Отведи ме пак, Живот!
На онова... седмото небе!
Където светят влюбени звезди,
в една Любов – двама за ръце.

 

С едно обещание за вярност,
в прегръдка плетена от нежност,
превърната от нас в мечтание,
в кръга на твойта неизвестност.

 

В обич – от песен огласена,
за вино и теменужената нощ,
запален огъня – за двама,
недопити чаши и горяща свещ.

 

А морето от любов е до колене,
плуваме през него  двама смело,
като делфините се гмуркат надълбоко,
душите ни, като една са слели!

 

За миг поне, отведи ни там,
разстлали облаци розова постеля.
А после... Щастливо отрезвели!
Върни ни тук по пътя си поели!


Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...