За миг постой
Още за миг постой
погледни ме.
Секундите не брой
прегърни ме.
Не искам от думи порой
замълчи, разбери ме.
Защото съм твой
и с обич сърцето ти дари ме.
Уж бях герой
а виж, слаб съм, нахрани ме.
И сега къде ще идеш
и кой там те чака.
Ти няма да видиш
как след теб съм плакал.
И съм се молил да не настинеш
докато се прибираш в мрака.
А ти, ти край мен да минеш
не ме видя, сякаш бях сянка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
