Още за миг постой
погледни ме.
Секундите не брой
прегърни ме.
Не искам от думи порой
замълчи, разбери ме.
Защото съм твой
и с обич сърцето ти дари ме.
Уж бях герой
а виж, слаб съм, нахрани ме.
И сега къде ще идеш
и кой там те чака.
Ти няма да видиш
как след теб съм плакал.
И съм се молил да не настинеш
докато се прибираш в мрака.
А ти, ти край мен да минеш
не ме видя, сякаш бях сянка.
© Явор Перфанов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
