За миг постой

Apr 1, 2017, 12:59 PM

Poetry » Love

261 0 0

Още за миг постой
погледни ме.
Секундите не брой
прегърни ме.
Не искам от думи порой
замълчи, разбери ме.
Защото съм твой
и с обич сърцето ти дари ме.
Уж бях герой
а виж, слаб съм, нахрани ме.

И сега къде ще идеш
и кой там те чака.
Ти няма да видиш
как след теб съм плакал.
И съм се молил да не настинеш
докато се прибираш в мрака.
А ти, ти край мен да минеш
не ме видя, сякаш бях сянка.

За миг постой

Свързани произведения

Comments

Random works