За миг у дома

Поэзия » Философская

1.1K 0 23

За миг у дома

***

Разпилени звезди пренареждам –

тук вилня побесняла луна...

С отчуждена, ранена душа

лабиринта си нов днес оглеждам.

Във земята ми призраци тичат...

Сто дерета и голи бърда

са прорязали мойта дъга

и от бездната черна надничат.

Ти се върна за миг у дома

и понечи света да обърнеш...

Няма сила, с която да върнеш

любовта, що в синджир окова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rudin (Иван Христов)

Всеки път различна! Силна и чиста поезия. Благодаря за удоволствието!

2010-09-14T22:45:16+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Много образно и силно!Наистина "окованата" любов не е любов!Харесва ми! Поздрав!

2010-09-07T18:20:33+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво, Плами...
сърдечен поздрав.

2010-09-06T14:23:04+03:00
boromir (Боромир)

Много ми хареса твоя пъзел Небето е игра, която все още не можем да управляваме. А душата - тя е пътят и най-добре знае - но справедливост има - всеки сам я раздава според своето виждане!
Хубаво написано - успех!

2010-09-05T12:00:55+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Впечатляваща образност.
Много ми хареса!!!
Аплодисменти!

2010-09-04T14:40:20+03:00