Sep 1, 2010, 11:29 PM

За миг у дома

1.1K 0 23

За миг у дома

 

                       ***

 

Разпилени звезди пренареждам –

тук вилня побесняла луна...

С отчуждена, ранена душа

лабиринта си нов днес оглеждам.

 

Във земята ми призраци тичат...

Сто дерета и голи бърда

са прорязали мойта дъга

и от бездната черна надничат.

 

Ти се върна за миг у дома               

и понечи света да обърнеш...

Няма сила, с която да върнеш

любовта, що в синджир окова.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки път различна! Силна и чиста поезия. Благодаря за удоволствието!
  • Много образно и силно!Наистина "окованата" любов не е любов!Харесва ми! Поздрав!
  • Браво, Плами...
    сърдечен поздрав.
  • Много ми хареса твоя пъзел Небето е игра, която все още не можем да управляваме. А душата - тя е пътят и най-добре знае - но справедливост има - всеки сам я раздава според своето виждане!
    Хубаво написано - успех!
  • Впечатляваща образност.
    Много ми хареса!!!
    Аплодисменти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...