1.09.2010 г., 23:29

За миг у дома

1.1K 0 23

За миг у дома

 

                       ***

 

Разпилени звезди пренареждам –

тук вилня побесняла луна...

С отчуждена, ранена душа

лабиринта си нов днес оглеждам.

 

Във земята ми призраци тичат...

Сто дерета и голи бърда

са прорязали мойта дъга

и от бездната черна надничат.

 

Ти се върна за миг у дома               

и понечи света да обърнеш...

Няма сила, с която да върнеш

любовта, що в синджир окова.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки път различна! Силна и чиста поезия. Благодаря за удоволствието!
  • Много образно и силно!Наистина "окованата" любов не е любов!Харесва ми! Поздрав!
  • Браво, Плами...
    сърдечен поздрав.
  • Много ми хареса твоя пъзел Небето е игра, която все още не можем да управляваме. А душата - тя е пътят и най-добре знае - но справедливост има - всеки сам я раздава според своето виждане!
    Хубаво написано - успех!
  • Впечатляваща образност.
    Много ми хареса!!!
    Аплодисменти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...