alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
22 авг. 2010 г., 20:26

За миговете 

  Поэзия » Философская
979 0 20

За миговете

                  на Петя

 

И колкото останат, пак са наши.

Каквито и да са, във тях сме ние.

Не краткостта им толкова ни плаши,

а неизвестността, която крият.

 

Такива сме, изглежда, по природа.

Наясно ни се ще да сме със всичко.

От страх дори на подвиг сме способни,

а от незнание – на педантичност.

 

И миговете-птици ни връхлитат.

Едните ни кълват, а други пеят.

Те са живот. Животът не те пита                            

съгласен ли си да го изживееш.

 

Приемаш го за даденост, това е. Впрочем,

какво ли друго би могъл да искаш.

С животопроизводната нарочност

двубоят е открит. Ако ти стиска...

 

Противно е да хленчиш като пале,

което няма откъде да суче.

Не искаш с бой? Тогава - извинявай!

Тук никой никому не си харизва ключа.

 

И който както може се оправя

с връхлитащите мигове насреща.

Така вървим, по живо и по здраво,

към всеки следващ миг...

Към всеки следващ...

 

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??