За миговете
За миговете
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши,
а неизвестността, която крият.
Такива сме, изглежда, по природа.
Наясно ни се ще да сме със всичко.
От страх дори на подвиг сме способни,
а от незнание – на педантичност.
И миговете-птици ни връхлитат.
Едните ни кълват, а други пеят.
Те са живот. Животът не те пита
съгласен ли си да го изживееш.
Приемаш го за даденост, това е. Впрочем,
какво ли друго би могъл да искаш.
С животопроизводната нарочност
двубоят е открит. Ако ти стиска...
Противно е да хленчиш като пале,
което няма откъде да суче.
Не искаш с бой? Тогава - извинявай!
Тук никой никому не си харизва ключа.
И който както може се оправя
с връхлитащите мигове насреща.
Така вървим, по живо и по здраво,
към всеки следващ миг...
Към всеки следващ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
Честит имен ден, Поете!
