29 окт. 2007 г., 14:56

За миналото

1.5K 0 11
За миналото

Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи.

И времето минава, в радост и тъга.
Това е свещеният ни низ човешки.
С усмивка приемай всяка новина.

Не зависи от нас, какво другите да правят.
Властваме единствено над собствените си дела.
Грешките ни учат, приятелите ни прощават.
А дяволът ни чака там, отвъд света.

Стани и продължи с усмивка.
Недей тъгува за миналото в този ден.
То няма да се върне нивга.
Но от теб зависи щастието ти в утрешния ден.


(Посветено на всички, срещали трудности в живота и пожелавали да върнат времето назад. В стиха са изредени мисли на много други хора и различни по давност във времето, чували сте всяка от тях, аз просто ги подредих по този начин. Не можем да върнем времето назад, можем единствено да почнем от начало!!!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарско :D
  • Точно така е, браво!
  • Браво, Дяволче!
  • "А дяволът ни чака там, отвъд света."
    Ако питаш мен си е в света...в самите нас...Но от нас си зависи дали ще позволим той да ни води...или ще заложим на божественото си добро начало...
  • Дяволе,голям мъдрец излезе;>Много добре си го казал:>Браво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...